Завръщане
625
0
0
Студените улици приканват
да ги сгрееш с мокра усмивка.
Овдовелите клони проливат сълзи,
защото вече те няма
и счупени те се врязват
в посивелите ми ириси.
Ослепях от тази тишина
и със слепите си очи аз търся
теб в дъжда.
Топлият ти глас
се залепя за гърба ми
като последен слънчев лъч,
но това не стига
моите сълзи те отмиха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Георгиева Всички права запазени
