Завръщане

15.11.2020 г., 11:03 ч.

Поезия » Любовна

359 0 0

Студените улици приканват

да ги сгрееш с мокра усмивка.

Овдовелите клони проливат сълзи,

защото вече те няма

и счупени те се врязват

в посивелите ми ириси.

Ослепях от тази тишина

и със слепите си очи аз търся

теб в дъжда.

Топлият ти глас

се залепя за гърба ми

като последен слънчев лъч,

но това не стига

моите сълзи те отмиха.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.