Завръщане
627
0
0
Студените улици приканват
да ги сгрееш с мокра усмивка.
Овдовелите клони проливат сълзи,
защото вече те няма
и счупени те се врязват
в посивелите ми ириси.
Ослепях от тази тишина
и със слепите си очи аз търся
теб в дъжда.
Топлият ти глас
се залепя за гърба ми
като последен слънчев лъч,
но това не стига
моите сълзи те отмиха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Георгиева Все права защищены
