15 нояб. 2020 г., 11:03

Завръщане 

  Поэзия » Любовная
244 0 0

Студените улици приканват

да ги сгрееш с мокра усмивка.

Овдовелите клони проливат сълзи,

защото вече те няма

и счупени те се врязват

в посивелите ми ириси.

Ослепях от тази тишина

и със слепите си очи аз търся

теб в дъжда.

Топлият ти глас

се залепя за гърба ми

като последен слънчев лъч,

но това не стига

моите сълзи те отмиха.

© Наталия Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??