22 ago 2007, 9:17

Завръщане

  Poesía
949 0 8

От няколко месеца живея и работя в един град,
 който много харесвам и обичам. Всеки, който
прочете това стихотворение, ще се досети и за
кой град става дума.



          ЗАВРЪЩАНЕ

                (след 20 години)

На Петър си волята съдбовна,
на Растрели - сбъднатата мечта.
На Севера си перлата чаровна
и на сърцето ми любовта.

На мечтатели с духа си изграждан
и превратности си много видял -
след бурите на революции възраждан,
деветстотин дни в блокада оцелял.

От лирата на Пушкин възпяван,

от Шостакович взел гордостта,

изправяш снага и сега благославян

град-легенда на бреговете на Нева.


Аз отново при тебе се връщам,

защото без теб да живея не успях.

Красотите ти отново прегръщам,

които в младостта си боготворях. 

                                        18 август 2007 г. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Статев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Светослав! Хубав стих за хубав град си написал. Била съм там на екскурзия преди 20 години. И пак ми се иска да отида. Но не съм достатъчно смела сигурно!
  • Всичко добро!И аз имам приятелка рускиня от този
    величествен град!Сърдечни привети за града, за стиха
    и за вас!!!
  • Благодаря на всички, които познаха града и така ласково се изказаха за него. Всъщност не е трудно да живееш, където си поискаш - хващаш рейса и тръгваш, както го направих аз. Но имам и приятели, които ми помогнаха, а това не е маловажно. Е, имах и предварителна уговорка за работа, каквато вече не мога да работя в България, а и това не е маловажно. С една дума, получи се, а когато от това се раждат и стихове..., значи интересното предстои.
    Благодаря Ви отново!
  • Прекрасен стих !Прекрасен град!Поздравляю вас!
  • Да , на някои хора като теб им върви в живота да живеят там където си поискат. Благородно завиждам за красотата.С обич.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...