22 авг. 2007 г., 09:17

Завръщане

950 0 8

От няколко месеца живея и работя в един град,
 който много харесвам и обичам. Всеки, който
прочете това стихотворение, ще се досети и за
кой град става дума.



          ЗАВРЪЩАНЕ

                (след 20 години)

На Петър си волята съдбовна,
на Растрели - сбъднатата мечта.
На Севера си перлата чаровна
и на сърцето ми любовта.

На мечтатели с духа си изграждан
и превратности си много видял -
след бурите на революции възраждан,
деветстотин дни в блокада оцелял.

От лирата на Пушкин възпяван,

от Шостакович взел гордостта,

изправяш снага и сега благославян

град-легенда на бреговете на Нева.


Аз отново при тебе се връщам,

защото без теб да живея не успях.

Красотите ти отново прегръщам,

които в младостта си боготворях. 

                                        18 август 2007 г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Статев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Светослав! Хубав стих за хубав град си написал. Била съм там на екскурзия преди 20 години. И пак ми се иска да отида. Но не съм достатъчно смела сигурно!
  • Всичко добро!И аз имам приятелка рускиня от този
    величествен град!Сърдечни привети за града, за стиха
    и за вас!!!
  • Благодаря на всички, които познаха града и така ласково се изказаха за него. Всъщност не е трудно да живееш, където си поискаш - хващаш рейса и тръгваш, както го направих аз. Но имам и приятели, които ми помогнаха, а това не е маловажно. Е, имах и предварителна уговорка за работа, каквато вече не мога да работя в България, а и това не е маловажно. С една дума, получи се, а когато от това се раждат и стихове..., значи интересното предстои.
    Благодаря Ви отново!
  • Прекрасен стих !Прекрасен град!Поздравляю вас!
  • Да , на някои хора като теб им върви в живота да живеят там където си поискат. Благородно завиждам за красотата.С обич.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...