22.08.2007 г., 9:17

Завръщане

946 0 8

От няколко месеца живея и работя в един град,
 който много харесвам и обичам. Всеки, който
прочете това стихотворение, ще се досети и за
кой град става дума.



          ЗАВРЪЩАНЕ

                (след 20 години)

На Петър си волята съдбовна,
на Растрели - сбъднатата мечта.
На Севера си перлата чаровна
и на сърцето ми любовта.

На мечтатели с духа си изграждан
и превратности си много видял -
след бурите на революции възраждан,
деветстотин дни в блокада оцелял.

От лирата на Пушкин възпяван,

от Шостакович взел гордостта,

изправяш снага и сега благославян

град-легенда на бреговете на Нева.


Аз отново при тебе се връщам,

защото без теб да живея не успях.

Красотите ти отново прегръщам,

които в младостта си боготворях. 

                                        18 август 2007 г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Статев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Светослав! Хубав стих за хубав град си написал. Била съм там на екскурзия преди 20 години. И пак ми се иска да отида. Но не съм достатъчно смела сигурно!
  • Всичко добро!И аз имам приятелка рускиня от този
    величествен град!Сърдечни привети за града, за стиха
    и за вас!!!
  • Благодаря на всички, които познаха града и така ласково се изказаха за него. Всъщност не е трудно да живееш, където си поискаш - хващаш рейса и тръгваш, както го направих аз. Но имам и приятели, които ми помогнаха, а това не е маловажно. Е, имах и предварителна уговорка за работа, каквато вече не мога да работя в България, а и това не е маловажно. С една дума, получи се, а когато от това се раждат и стихове..., значи интересното предстои.
    Благодаря Ви отново!
  • Прекрасен стих !Прекрасен град!Поздравляю вас!
  • Да , на някои хора като теб им върви в живота да живеят там където си поискат. Благородно завиждам за красотата.С обич.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...