28 abr 2006, 13:19

Завръщане

  Poesía
853 0 9


                             На Хр.

Завръщам се, мое мило градче,
завръщам се плачеща, нищожна.
Много дни не дишах с теб,
повярвай, беше невъзможно
да тръгна и да те усетя.
Да прекося познатите места
сами да те пребродят пак нозете
и молеща за прошка да се спра.

Сега, когато онемяла
пристъпвам пак по тротоара,
и спомням си една раздяла
с училищни добри другари,
не мога да не те помоля:
върни ме в тихия квартал,
останала съвсем без воля,
да потърся дома избледнял.

Не помниш ли, тук някъде остана
прекрасното ни щуро детство
и тук разцъфна, онази, първата любов.
Завеща ли ни нещо в наследство?
Дълбока рана или копнеещ зов?
Сладникав спомен за това,
което щеше да се случи.
Последни непоискани слова
и думи - рани, от никого нечути.

А този град тъй странен и огромен
е тесен, тесен е за моята душевност.
Аз искам да си върна своя спомен
и Френки Милър с неговата "Ревност".


02.08.1983 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...