28 апр. 2006 г., 13:19

Завръщане

855 0 9


                             На Хр.

Завръщам се, мое мило градче,
завръщам се плачеща, нищожна.
Много дни не дишах с теб,
повярвай, беше невъзможно
да тръгна и да те усетя.
Да прекося познатите места
сами да те пребродят пак нозете
и молеща за прошка да се спра.

Сега, когато онемяла
пристъпвам пак по тротоара,
и спомням си една раздяла
с училищни добри другари,
не мога да не те помоля:
върни ме в тихия квартал,
останала съвсем без воля,
да потърся дома избледнял.

Не помниш ли, тук някъде остана
прекрасното ни щуро детство
и тук разцъфна, онази, първата любов.
Завеща ли ни нещо в наследство?
Дълбока рана или копнеещ зов?
Сладникав спомен за това,
което щеше да се случи.
Последни непоискани слова
и думи - рани, от никого нечути.

А този град тъй странен и огромен
е тесен, тесен е за моята душевност.
Аз искам да си върна своя спомен
и Френки Милър с неговата "Ревност".


02.08.1983 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...