Завръщам се, мое мило градче, завръщам се плачеща, нищожна. Много дни не дишах с теб, повярвай, беше невъзможно да тръгна и да те усетя. Да прекося познатите места сами да те пребродят пак нозете и молеща за прошка да се спра.
Сега, когато онемяла пристъпвам пак по тротоара, и спомням си една раздяла с училищни добри другари, не мога да не те помоля: върни ме в тихия квартал, останала съвсем без воля, да потърся дома избледнял.
Не помниш ли, тук някъде остана прекрасното ни щуро детство и тук разцъфна, онази, първата любов. Завеща ли ни нещо в наследство? Дълбока рана или копнеещ зов? Сладникав спомен за това, което щеше да се случи. Последни непоискани слова и думи - рани, от никого нечути.
А този град тъй странен и огромен е тесен, тесен е за моята душевност. Аз искам да си върна своя спомен и Френки Милър с неговата "Ревност".
Миме, позна, благодаря Ви и на двете, такова едно е, не знам точно и го писах точно в деня на отпътуването си, редакцията е скорошна, беше си тийнейджърско-глупешко
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.