Завръщане
На Хр.
Завръщам се, мое мило градче,
завръщам се плачеща, нищожна.
Много дни не дишах с теб,
повярвай, беше невъзможно
да тръгна и да те усетя.
Да прекося познатите места
сами да те пребродят пак нозете
и молеща за прошка да се спра.
Сега, когато онемяла
пристъпвам пак по тротоара,
и спомням си една раздяла
с училищни добри другари,
не мога да не те помоля:
върни ме в тихия квартал,
останала съвсем без воля,
да потърся дома избледнял.
Не помниш ли, тук някъде остана
прекрасното ни щуро детство
и тук разцъфна, онази, първата любов.
Завеща ли ни нещо в наследство?
Дълбока рана или копнеещ зов?
Сладникав спомен за това,
което щеше да се случи.
Последни непоискани слова
и думи - рани, от никого нечути.
А този град тъй странен и огромен
е тесен, тесен е за моята душевност.
Аз искам да си върна своя спомен
и Френки Милър с неговата "Ревност".
02.08.1983 год.
© Мери Попинз All rights reserved.
It cuts me deep and it cuts me wide ... Меричка, прекрасно е 