28.04.2006 г., 13:19

Завръщане

851 0 9


                             На Хр.

Завръщам се, мое мило градче,
завръщам се плачеща, нищожна.
Много дни не дишах с теб,
повярвай, беше невъзможно
да тръгна и да те усетя.
Да прекося познатите места
сами да те пребродят пак нозете
и молеща за прошка да се спра.

Сега, когато онемяла
пристъпвам пак по тротоара,
и спомням си една раздяла
с училищни добри другари,
не мога да не те помоля:
върни ме в тихия квартал,
останала съвсем без воля,
да потърся дома избледнял.

Не помниш ли, тук някъде остана
прекрасното ни щуро детство
и тук разцъфна, онази, първата любов.
Завеща ли ни нещо в наследство?
Дълбока рана или копнеещ зов?
Сладникав спомен за това,
което щеше да се случи.
Последни непоискани слова
и думи - рани, от никого нечути.

А този град тъй странен и огромен
е тесен, тесен е за моята душевност.
Аз искам да си върна своя спомен
и Френки Милър с неговата "Ревност".


02.08.1983 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...