28.04.2006 г., 13:19 ч.

Завръщане 

  Поезия
688 0 9


                             На Хр.

Завръщам се, мое мило градче,
завръщам се плачеща, нищожна.
Много дни не дишах с теб,
повярвай, беше невъзможно
да тръгна и да те усетя.
Да прекося познатите места
сами да те пребродят пак нозете
и молеща за прошка да се спра.

Сега, когато онемяла
пристъпвам пак по тротоара,
и спомням си една раздяла
с училищни добри другари,
не мога да не те помоля:
върни ме в тихия квартал,
останала съвсем без воля,
да потърся дома избледнял.

Не помниш ли, тук някъде остана
прекрасното ни щуро детство
и тук разцъфна, онази, първата любов.
Завеща ли ни нещо в наследство?
Дълбока рана или копнеещ зов?
Сладникав спомен за това,
което щеше да се случи.
Последни непоискани слова
и думи - рани, от никого нечути.

А този град тъй странен и огромен
е тесен, тесен е за моята душевност.
Аз искам да си върна своя спомен
и Френки Милър с неговата "Ревност".


02.08.1983 год.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Завръщане също ми хареса, Мери!
  • Хе,хе,просто прекрасно!Хенри
  • Носталгично!Поздрав!
  • Мери, страхотно е!!!
  • ох, колко назад и надалече ме върна ... It cuts me deep and it cuts me wide ... Меричка, прекрасно е
  • Много е хубаво - тези завръщания зареждат с положителна енергия. Поздравления за чувството и за стихотворението!
  • сега е хубаво
  • Миме, позна, благодаря Ви и на двете, такова едно е, не знам точно и го писах точно в деня на отпътуването си, редакцията е скорошна, беше си тийнейджърско-глупешко
  • Това май е стохотворението за което говореше наскоро Колко хубави спомени сме оставили в тези малки градчета....Поздрав , Мери , най-сърдечен!
Предложения
: ??:??