Завръщане към началото
Зад облачната ципа над морето,
денят е уморен и тихо гасне.
И гледката е чудна, общо взето,
извадена от залеза. Прекрасна.
Ветрее над водата топъл бризът,
немирен, от къдриците ти дръпне.
Разперено платно е твойта риза,
нашепва ти за сънища попътни.
Представяш си, че ти си Пенелопа,
на острова на любовта - Итака.
Дали пък Одисей навън не хлопа?
Очакван като дъжд... Но недочакан?
Мечтите са реалност, общо взето,
успееш ли съдбата да прегърнеш.
Аз знам, че ще се гмурна във морето,
вода да стана... Само да се върна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
