Зад облачната ципа над морето,
денят е уморен и тихо гасне.
И гледката е чудна, общо взето,
извадена от залеза. Прекрасна.
Ветрее над водата топъл бризът,
немирен, от къдриците ти дръпне.
Разперено платно е твойта риза,
нашепва ти за сънища попътни.
Представяш си, че ти си Пенелопа,
на острова на любовта - Итака.
Дали пък Одисей навън не хлопа?
Очакван като дъжд... Но недочакан? ...