22 nov 2010, 15:23

Завръщане от Кербала

  Poesía » Otra
695 0 7

                     на загиналите в Кербала български войни

 

Тъмнината

отвън

зад прозореца

трака,

непрогледна

и някак унила,

а в купето е светло!

 

Задъхва се влакът,

за да може

навреме

да стигне –

 

там,

където

очакват ме близките

с радост,

там,

където

е моята

спирка поредна!

 

Зад гърба ми

остана

недолюбила младост...

Там,

далече,

остана

тъгата

последна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
    Поклон!
  • !!!
  • Поклон!
    Парят въпросите, изгаря тъгата по недолюбилата младост, по погребаните младост и бъдеще...
  • Мариане,уважам чувствата ти и те разбирам много по-добре, отколкото би си помислил и то не само защото познавам много добре държавите от този регион. А този спомен ще си остане твой спътник джкрая, защото такива неща не се забравят.
    Моят въпрос обаче си остава: В името на какво загубихме тези млади момчета? Не се опитвай да отговаряш, въпросът въобще не се отнася към теб.
    А за влака, прощавай, не мислех, че ще се засегнеш, защото сам знаеш какво е положението с ж.п.транспорта в Ирак.
  • Мир над праха им на тези момчета, напуснали нашия свят в най-хубавата си възраст.
    Но тук възниква и друг въпрос: Кой, защо, за какво и на какво основание изпрати тези млади мъже в Ирак? И с какво тяхната безсмислена смърт подобри положението в тази страна?
    Между другото от Ирак никой не се приберал в България с влак, защото такъв просто няма.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...