22 нояб. 2010 г., 15:23

Завръщане от Кербала

701 0 7

                     на загиналите в Кербала български войни

 

Тъмнината

отвън

зад прозореца

трака,

непрогледна

и някак унила,

а в купето е светло!

 

Задъхва се влакът,

за да може

навреме

да стигне –

 

там,

където

очакват ме близките

с радост,

там,

където

е моята

спирка поредна!

 

Зад гърба ми

остана

недолюбила младост...

Там,

далече,

остана

тъгата

последна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
    Поклон!
  • !!!
  • Поклон!
    Парят въпросите, изгаря тъгата по недолюбилата младост, по погребаните младост и бъдеще...
  • Мариане,уважам чувствата ти и те разбирам много по-добре, отколкото би си помислил и то не само защото познавам много добре държавите от този регион. А този спомен ще си остане твой спътник джкрая, защото такива неща не се забравят.
    Моят въпрос обаче си остава: В името на какво загубихме тези млади момчета? Не се опитвай да отговаряш, въпросът въобще не се отнася към теб.
    А за влака, прощавай, не мислех, че ще се засегнеш, защото сам знаеш какво е положението с ж.п.транспорта в Ирак.
  • Мир над праха им на тези момчета, напуснали нашия свят в най-хубавата си възраст.
    Но тук възниква и друг въпрос: Кой, защо, за какво и на какво основание изпрати тези млади мъже в Ирак? И с какво тяхната безсмислена смърт подобри положението в тази страна?
    Между другото от Ирак никой не се приберал в България с влак, защото такъв просто няма.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...