22.11.2010 г., 15:23

Завръщане от Кербала

693 0 7

                     на загиналите в Кербала български войни

 

Тъмнината

отвън

зад прозореца

трака,

непрогледна

и някак унила,

а в купето е светло!

 

Задъхва се влакът,

за да може

навреме

да стигне –

 

там,

където

очакват ме близките

с радост,

там,

където

е моята

спирка поредна!

 

Зад гърба ми

остана

недолюбила младост...

Там,

далече,

остана

тъгата

последна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    Поклон!
  • !!!
  • Поклон!
    Парят въпросите, изгаря тъгата по недолюбилата младост, по погребаните младост и бъдеще...
  • Мариане,уважам чувствата ти и те разбирам много по-добре, отколкото би си помислил и то не само защото познавам много добре държавите от този регион. А този спомен ще си остане твой спътник джкрая, защото такива неща не се забравят.
    Моят въпрос обаче си остава: В името на какво загубихме тези млади момчета? Не се опитвай да отговаряш, въпросът въобще не се отнася към теб.
    А за влака, прощавай, не мислех, че ще се засегнеш, защото сам знаеш какво е положението с ж.п.транспорта в Ирак.
  • Мир над праха им на тези момчета, напуснали нашия свят в най-хубавата си възраст.
    Но тук възниква и друг въпрос: Кой, защо, за какво и на какво основание изпрати тези млади мъже в Ирак? И с какво тяхната безсмислена смърт подобри положението в тази страна?
    Между другото от Ирак никой не се приберал в България с влак, защото такъв просто няма.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...