на загиналите в Кербала български войни
Тъмнината
отвън
зад прозореца
трака,
непрогледна
и някак унила,
а в купето е светло!
Задъхва се влакът,
за да може
навреме
да стигне –
там,
където
очакват ме близките
с радост,
там,
където
е моята
спирка поредна!
Зад гърба ми
остана
недолюбила младост...
Там,
далече,
остана
тъгата
последна!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Поклон!