Nov 22, 2010, 3:23 PM

Завръщане от Кербала 

  Poetry » Other
565 0 7

                     на загиналите в Кербала български войни

 

Тъмнината

отвън

зад прозореца

трака,

непрогледна

и някак унила,

а в купето е светло!

 

Задъхва се влакът,

за да може

навреме

да стигне –

 

там,

където

очакват ме близките

с радост,

там,

където

е моята

спирка поредна!

 

Зад гърба ми

остана

недолюбила младост...

Там,

далече,

остана

тъгата

последна!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
    Поклон!
  • !!!
  • Поклон!
    Парят въпросите, изгаря тъгата по недолюбилата младост, по погребаните младост и бъдеще...
  • Мариане,уважам чувствата ти и те разбирам много по-добре, отколкото би си помислил и то не само защото познавам много добре държавите от този регион. А този спомен ще си остане твой спътник джкрая, защото такива неща не се забравят.
    Моят въпрос обаче си остава: В името на какво загубихме тези млади момчета? Не се опитвай да отговаряш, въпросът въобще не се отнася към теб.
    А за влака, прощавай, не мислех, че ще се засегнеш, защото сам знаеш какво е положението с ж.п.транспорта в Ирак.
  • Мир над праха им на тези момчета, напуснали нашия свят в най-хубавата си възраст.
    Но тук възниква и друг въпрос: Кой, защо, за какво и на какво основание изпрати тези млади мъже в Ирак? И с какво тяхната безсмислена смърт подобри положението в тази страна?
    Между другото от Ирак никой не се приберал в България с влак, защото такъв просто няма.
  • Поклон!
  • и аз така
Random works
: ??:??