mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
Nov 22, 2010, 3:23 PM

Завръщане от Кербала

  Poetry » Other
697 0 7

                     на загиналите в Кербала български войни

 

Тъмнината

отвън

зад прозореца

трака,

непрогледна

и някак унила,

а в купето е светло!

 

Задъхва се влакът,

за да може

навреме

да стигне –

 

там,

където

очакват ме близките

с радост,

там,

където

е моята

спирка поредна!

 

Зад гърба ми

остана

недолюбила младост...

Там,

далече,

остана

тъгата

последна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    !!!
    Поклон!
  • vodoleia (Мария)
    vodoleia (Мария)
    !!!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Поклон!
    Парят въпросите, изгаря тъгата по недолюбилата младост, по погребаните младост и бъдеще...
  • ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
    ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
    Мариане,уважам чувствата ти и те разбирам много по-добре, отколкото би си помислил и то не само защото познавам много добре държавите от този регион. А този спомен ще си остане твой спътник джкрая, защото такива неща не се забравят.
    Моят въпрос обаче си остава: В името на какво загубихме тези млади момчета? Не се опитвай да отговаряш, въпросът въобще не се отнася към теб.
    А за влака, прощавай, не мислех, че ще се засегнеш, защото сам знаеш какво е положението с ж.п.транспорта в Ирак.
  • ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
    ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
    Мир над праха им на тези момчета, напуснали нашия свят в най-хубавата си възраст.
    Но тук възниква и друг въпрос: Кой, защо, за какво и на какво основание изпрати тези млади мъже в Ирак? И с какво тяхната безсмислена смърт подобри положението в тази страна?
    Между другото от Ирак никой не се приберал в България с влак, защото такъв просто няма.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0