24 oct 2024, 17:58

Завръщане у дома

  Poesía
428 1 2

ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА

 

Косерчето под сачака чорли старата асма.

Мама сигурно ме чака да се върна у дома.

Тати пак кади на пруста пръстената си лула.

Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла.

В собата кюмбето пуши, бобецът в котлето ври.

Котарачето ми Шуши под миндера ли се скри?

 

Съхнат две мъхнати дюли върху вехтия комод.

Кръглата луна се пули в стихналия небосвод.

Във колибката си куча Шаро в двора се стиши.

Въгленче едно под туча моя спомен задуши.

Връщам се. От век ме няма. Пътят ми е вечно крив.

Във къщурлека на мама питам се дали съм жив.

 

24 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 1, 15 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...