Завръщане у дома
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Косерчето под сачака чорли старата асма.
Мама сигурно ме чака да се върна у дома.
Тати пак кади на пруста пръстената си лула.
Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла.
В собата кюмбето пуши, бобецът в котлето ври.
Котарачето ми Шуши под миндера ли се скри?
Съхнат две мъхнати дюли върху вехтия комод.
Кръглата луна се пули в стихналия небосвод.
Във колибката си куча Шаро в двора се стиши.
Въгленче едно под туча моя спомен задуши.
Връщам се. От век ме няма. Пътят ми е вечно крив.
Във къщурлека на мама питам се дали съм жив.
24 октомврий 2024 г.
гр. Варна, 1, 15 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
