24.10.2024 г., 17:58

Завръщане у дома

427 1 2

ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА

 

Косерчето под сачака чорли старата асма.

Мама сигурно ме чака да се върна у дома.

Тати пак кади на пруста пръстената си лула.

Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла.

В собата кюмбето пуши, бобецът в котлето ври.

Котарачето ми Шуши под миндера ли се скри?

 

Съхнат две мъхнати дюли върху вехтия комод.

Кръглата луна се пули в стихналия небосвод.

Във колибката си куча Шаро в двора се стиши.

Въгленче едно под туча моя спомен задуши.

Връщам се. От век ме няма. Пътят ми е вечно крив.

Във къщурлека на мама питам се дали съм жив.

 

24 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 1, 15 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...