Завръщане у дома
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Косерчето под сачака чорли старата асма.
Мама сигурно ме чака да се върна у дома.
Тати пак кади на пруста пръстената си лула.
Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла.
В собата кюмбето пуши, бобецът в котлето ври.
Котарачето ми Шуши под миндера ли се скри?
Съхнат две мъхнати дюли върху вехтия комод.
Кръглата луна се пули в стихналия небосвод.
Във колибката си куча Шаро в двора се стиши.
Въгленче едно под туча моя спомен задуши.
Връщам се. От век ме няма. Пътят ми е вечно крив.
Във къщурлека на мама питам се дали съм жив.
24 октомврий 2024 г.
гр. Варна, 1, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
