25 oct 2019, 15:34

Завръщане в себе си 

  Poesía » Otra
535 1 2

Завръщам се във себе си след дълго скитане,

гръбнакът ми описва въпросителна.

 

Душата и ума – на тялото в съсъда

очакват своята присъда.

 

А стъпките, ударили земята

разбиват, разлюляват и размятат

 

парчета спомени, опиращи костта,

в които силата на доблестта и челюстта

 

не могат да намерят нито речи, нито букви,

а само някакво обречено почукване -

 

потрепване на пеперуди в шепа.

На интервали въздухът разцепен е

 

в недрата на живота. И напомня

взривяването на каменоломна.

 

А лицевите мускули се канят

да приютят под очните вулкани

 

в големи или миниатюрни порции

пороя от напиращи емоции.

 

Сърцето ми – удавена камбана е,

звънти от дъното на океана и

 

в потъналите палуби от мисли,

които само нищото описва.

 

Отеква тишина от монолога.

Една е тя, а думите са много.

 

И всяка дума сигурно ми връща

ядрото на изгубената същност.

© Димитър Вучев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??