Завръщане в себе си
Завръщам се във себе си след дълго скитане,
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята
разбиват, разлюляват и размятат
парчета спомени, опиращи костта,
в които силата на доблестта и челюстта
не могат да намерят нито речи, нито букви,
а само някакво обречено почукване -
потрепване на пеперуди в шепа.
На интервали въздухът разцепен е
в недрата на живота. И напомня
взривяването на каменоломна.
А лицевите мускули се канят
да приютят под очните вулкани
в големи или миниатюрни порции
пороя от напиращи емоции.
Сърцето ми – удавена камбана е,
звънти от дъното на океана и
в потъналите палуби от мисли,
които само нищото описва.
Отеква тишина от монолога.
Една е тя, а думите са много.
И всяка дума сигурно ми връща
ядрото на изгубената същност.
© Димитър Вучев All rights reserved.
