5 dic 2007, 11:28

Завръщането на героя

793 0 2

Завръщането на героя

 

Излязъл от мъглата на вековете тъмни,

написал името си на стената на историята,

през бури свирепи и орди безчет,

Героят винаги се връща у дома.

Знай, застанал на носа на кораб,

той смело ще разсича вълните,

докато не достигне своята цел,

готов да се изправи пред целия свят.

 

Хора коленичат и се молят

на богове различни, от различни ереси

за спасител, светлина в мрака.

Молитва след молитва те редят,

скрити зад каменни стени, дебели,

и тайно се надявам утрото да видят,

Слънцето да прогони демона зъл

и героят обещан, най-накрая да се появи. 

 

Битката ще бъде жестока, вижда се това.

Острие срещу острие, поглед срещу поглед,

накрая само един ще оцелее, но

никой не знае кой ще да е той.

Минута сред минута, времето тече.

Часовете се нижат един след друг,

докато накрая главата на врага

не бъде набучена на меча на героя.

 

И накрая той ще си отиде,

все така мистериозен, както се и появи.

Но ти ще знаеш, че той се е върнал у дома,

носещ слава и почести за хората си.

Пък и съдбата му да е отредила смърт славна,

той пак ще се завърне, обгърнат в почести.

Защото това е съдбата му – да се завърне.

Един герой винаги се връща у дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много епично, харесвам такива сюжети.
    Поздрав Диляна.
  • Пренесе ме отново, назад във времето.

    Интерсно разказваш, поздрави!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...