Dec 5, 2007, 11:28 AM

Завръщането на героя

791 0 2

Завръщането на героя

 

Излязъл от мъглата на вековете тъмни,

написал името си на стената на историята,

през бури свирепи и орди безчет,

Героят винаги се връща у дома.

Знай, застанал на носа на кораб,

той смело ще разсича вълните,

докато не достигне своята цел,

готов да се изправи пред целия свят.

 

Хора коленичат и се молят

на богове различни, от различни ереси

за спасител, светлина в мрака.

Молитва след молитва те редят,

скрити зад каменни стени, дебели,

и тайно се надявам утрото да видят,

Слънцето да прогони демона зъл

и героят обещан, най-накрая да се появи. 

 

Битката ще бъде жестока, вижда се това.

Острие срещу острие, поглед срещу поглед,

накрая само един ще оцелее, но

никой не знае кой ще да е той.

Минута сред минута, времето тече.

Часовете се нижат един след друг,

докато накрая главата на врага

не бъде набучена на меча на героя.

 

И накрая той ще си отиде,

все така мистериозен, както се и появи.

Но ти ще знаеш, че той се е върнал у дома,

носещ слава и почести за хората си.

Пък и съдбата му да е отредила смърт славна,

той пак ще се завърне, обгърнат в почести.

Защото това е съдбата му – да се завърне.

Един герой винаги се връща у дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много епично, харесвам такива сюжети.
    Поздрав Диляна.
  • Пренесе ме отново, назад във времето.

    Интерсно разказваш, поздрави!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...