5.12.2007 г., 11:28

Завръщането на героя

795 0 2

Завръщането на героя

 

Излязъл от мъглата на вековете тъмни,

написал името си на стената на историята,

през бури свирепи и орди безчет,

Героят винаги се връща у дома.

Знай, застанал на носа на кораб,

той смело ще разсича вълните,

докато не достигне своята цел,

готов да се изправи пред целия свят.

 

Хора коленичат и се молят

на богове различни, от различни ереси

за спасител, светлина в мрака.

Молитва след молитва те редят,

скрити зад каменни стени, дебели,

и тайно се надявам утрото да видят,

Слънцето да прогони демона зъл

и героят обещан, най-накрая да се появи. 

 

Битката ще бъде жестока, вижда се това.

Острие срещу острие, поглед срещу поглед,

накрая само един ще оцелее, но

никой не знае кой ще да е той.

Минута сред минута, времето тече.

Часовете се нижат един след друг,

докато накрая главата на врага

не бъде набучена на меча на героя.

 

И накрая той ще си отиде,

все така мистериозен, както се и появи.

Но ти ще знаеш, че той се е върнал у дома,

носещ слава и почести за хората си.

Пък и съдбата му да е отредила смърт славна,

той пак ще се завърне, обгърнат в почести.

Защото това е съдбата му – да се завърне.

Един герой винаги се връща у дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много епично, харесвам такива сюжети.
    Поздрав Диляна.
  • Пренесе ме отново, назад във времето.

    Интерсно разказваш, поздрави!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...