15 feb 2009, 17:30

Завръщането на Васил Левски 

  Poesía » Civil
9798 1 9
 

Завръщането на Васил Левски

 

 

И пак е 18 февруари.
С цветя в ръцете, чинно коленичим.
Изплакала очите си - България,
все още чака своя син обичан.

Усетила как тежките му стъпки
отекват през едно превратно време,
тя вижда Левски да върви по пътя
и българи да падат на колене.

За прошка молим. Дълго и горещо.
С ръце високо вдигнати към Бога.
Нали за нас, душата го болеше -
издъхвайки, въздъхнал бе: - НАРОДЕ ????

И днес върви. Земята гневно тръпне,
потресена от дребните ни страсти.
Обичаме героите си - мъртви.
Живеем тихо. Кротки. Безучастни.
  
Но идва Левски... Идва да ни пита
за болната ни съвест. За куража.
За кривиците в мислите ни скрити,
за раните от алчната ни жажда...

При нас се връща. Влиза във сърцата
да търси в тях възкръсналата вяра.
Върху която няма отпечатък
със дата 18 Февруари.

 

 

 

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно стихотворение!!!
  • За съжаление българи останаха малко, още по-малко са тези които обичат България!Поклон!
  • !!!
  • Господи.....
  • Като Lovewear и аз само ще кажа... ПОКЛОН !!!
  • От българин да очакваш признание!?
    Все по-страшно става! Поздрав за стиха!
  • Този стих е твърде хубав... За жалост, народа не моли за прошка и не мисля, че обича героите си. Ако беше така, досега всички щяха да се осъзнаят и да си зададат въпроса: "Защо, всъщност, тези българи дадоха живота си?"

    Поздрави, много силно ме докосна!
  • Поклон!!!
  • Този стих не може да се коментира!!!
    Усеща се!!!
    Аподисменти, г-н Калчев!
Propuestas
: ??:??