Завръщането на Васил Левски
Завръщането на Васил Левски
И пак е 18 февруари.
С цветя в ръцете, чинно коленичим.
Изплакала очите си - България,
все още чака своя син обичан.
Усетила как тежките му стъпки
отекват през едно превратно време,
тя вижда Левски да върви по пътя
и българи да падат на колене.
За прошка молим. Дълго и горещо.
С ръце високо вдигнати към Бога.
Нали за нас, душата го болеше -
издъхвайки, въздъхнал бе: - НАРОДЕ ????
И днес върви. Земята гневно тръпне,
потресена от дребните ни страсти.
Обичаме героите си - мъртви.
Живеем тихо. Кротки. Безучастни.
Но идва Левски... Идва да ни пита
за болната ни съвест. За куража.
За кривиците в мислите ни скрити,
за раните от алчната ни жажда...
При нас се връща. Влиза във сърцата
да търси в тях възкръсналата вяра.
Върху която няма отпечатък
със дата 18 Февруари.
© Александър Калчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Прекрасно стихотворение!!!
-
За съжаление българи останаха малко, още по-малко са тези които обичат България!Поклон!
-
!!!
-
Господи.....
-
Като Lovewear и аз само ще кажа... ПОКЛОН !!!
-
От българин да очакваш признание!?
Все по-страшно става! Поздрав за стиха! -
Този стих е твърде хубав... За жалост, народа не моли за прошка и не мисля, че обича героите си. Ако беше така, досега всички щяха да се осъзнаят и да си зададат въпроса: "Защо, всъщност, тези българи дадоха живота си?"
Поздрави, много силно ме докосна! -
Поклон!!!
-
Този стих не може да се коментира!!!
Усеща се!!!
Аподисменти, г-н Калчев!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
