1 may 2007, 10:34

Завръщането у дома

Poesía

617 0 1

Вслушай се в тези викове,
чуй как крещят стените.
Те видяха толко много
попили кръвта и сълзите.
Вгледай се в счупеното
огледало, не виждаш нищо,
а това си ти. Там, където
времето е спряло, където
спря и да боли.
Погледни тези стари
некролози "Нека в мир
почива скъпият ни син".
Шепа прах оплакваха,
а жив бе синът им любим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Боже (Никола Джамбазов)

Просто нз кво да каза. Мрачен стих и не е типичният тийнейджърски бунт, а има много какво да се забележи.

2008-06-30T16:14:05+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0