Вслушай се в тези викове,
чуй как крещят стените.
Те видяха толко много
попили кръвта и сълзите.
Вгледай се в счупеното
огледало, не виждаш нищо,
а това си ти. Там, където
времето е спряло, където
спря и да боли.
Погледни тези стари
некролози "Нека в мир
почива скъпият ни син".
Шепа прах оплакваха,
а жив бе синът им любим.
© Стеси All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
