Вслушай се в тези викове,
чуй как крещят стените.
Те видяха толко много
попили кръвта и сълзите.
Вгледай се в счупеното
огледало, не виждаш нищо,
а това си ти. Там, където
времето е спряло, където
спря и да боли.
Погледни тези стари
некролози "Нека в мир
почива скъпият ни син".
Шепа прах оплакваха,
а жив бе синът им любим.
© Стеси All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
