M1234567891 (Миночка Митева)
418 12730
30 ago 2013, 23:30

Завързах в душата торбичка 

  Poesía
1105 0 9

 

Завързах в душата торбичка,

спомени в нея складирам,

с кръвта ми измити са всички,

сърцето ми с тях релаксира.

 

Ветрец ли подухва над мене

или капки дъжновни шумят,

от всяка набъбнала вена -

изплуват, ухаят - блестят...

 

Когато  ме гърчи мъката,

от радост  ли силно крещя

си спомням на мама заръката -

спомените аз да пестя...

 

Че щяло да дойде туй време

да почерпя от тяхната сила,

под тежеста на суровото бреме

те ресували цветна картина.

 

До днес ги събирам грижливо

като песен звучат баладично,

торбичката още е жива,

но времето вече различно...

 

 

 

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дълбоко ми въздействаха тези стихове.Сякаш чух заръката на мама наяве.Почитания, М.
  • Торбичка за спомени... Мушни си и някоя мечта там, Миночка.
  • Хубаво!
  • Добри или лоши, спомените винаги остават.
    Те са мерило за това, което сме били, и сме!

    Много харесах!Поздравления!
  • С времето спомените също се променят дори и запазени в торбичка. Променя се критерия ни и още куп други неща. Привет и поздравления, Миночка!
  • !!
  • Минче, твоите мъдрост и доброта са безгранични! Прегръщам те, мила приятелко!
  • откривам значително развитие при теб, Минче!
  • Да, времето вече е различно...
    харесах!
Propuestas
: ??:??