Завързах в душата торбичка
Завързах в душата торбичка,
спомени в нея складирам,
с кръвта ми измити са всички,
сърцето ми с тях релаксира.
Ветрец ли подухва над мене
или капки дъжновни шумят,
от всяка набъбнала вена -
изплуват, ухаят - блестят...
Когато ме гърчи мъката,
от радост ли силно крещя
си спомням на мама заръката -
спомените аз да пестя...
Че щяло да дойде туй време
да почерпя от тяхната сила,
под тежеста на суровото бреме
те ресували цветна картина.
До днес ги събирам грижливо
като песен звучат баладично,
торбичката още е жива,
но времето вече различно...
© Миночка Митева All rights reserved.
