M1234567891 (Миночка Митева)
432 13144
30.08.2013 г., 23:30 ч.

Завързах в душата торбичка 

  Поезия
1336 0 9

 

Завързах в душата торбичка,

спомени в нея складирам,

с кръвта ми измити са всички,

сърцето ми с тях релаксира.

 

Ветрец ли подухва над мене

или капки дъжновни шумят,

от всяка набъбнала вена -

изплуват, ухаят - блестят...

 

Когато  ме гърчи мъката,

от радост  ли силно крещя

си спомням на мама заръката -

спомените аз да пестя...

 

Че щяло да дойде туй време

да почерпя от тяхната сила,

под тежеста на суровото бреме

те ресували цветна картина.

 

До днес ги събирам грижливо

като песен звучат баладично,

торбичката още е жива,

но времето вече различно...

 

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбоко ми въздействаха тези стихове.Сякаш чух заръката на мама наяве.Почитания, М.
  • Торбичка за спомени... Мушни си и някоя мечта там, Миночка.
  • Хубаво!
  • Добри или лоши, спомените винаги остават.
    Те са мерило за това, което сме били, и сме!

    Много харесах!Поздравления!
  • С времето спомените също се променят дори и запазени в торбичка. Променя се критерия ни и още куп други неща. Привет и поздравления, Миночка!
  • !!
  • Минче, твоите мъдрост и доброта са безгранични! Прегръщам те, мила приятелко!
  • откривам значително развитие при теб, Минче!
  • Да, времето вече е различно...
    харесах!
Предложения
: ??:??