9 dic 2025, 22:32

Заявка за среша

  Poesía
69 2 2

Благодаря за танца мистичен

стоплил ръката ми в твоята длан

душата ми сгушена в танца несигурен

докосва със обич твойта душа

Какво си говорят те двете не зная

може би тихо прехвърчат искри

може и друго

спомнят си сигурно

за минали свои мечти

 

Танцът почти е на свършване

ръката остава във теб като

спомен

че съшествува, че е реалност; че има

Човек

 

Ритамът бавно обрулва душата ми

ше се видим ли някога незнайно кога

може би някога

може би някъде

може би в друг век,,

но не и,,,

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментаа, сърчицето и най вече за вниманието, Младене,Нека е светло в и около теб, Компютъра ми е с клавиатура на латински език и ми е трудно да намирам еквивалента на буквите в българската азбука,но съм благодарна за отделеното време към мен,Благодаря от сърце
  • Благодаря за танца мистичен
    стоплил ръката ми в твоята длан
    душата ми сгушена в танца несигурен
    докосва със обич твойта душа
    ...
    Танцът почти е на свършване
    ръката остава във теб като
    спомен
    ...
    Ритъмът бавно обрулва душата ми
    ше се видим ли някога незнайно кога"

    Чета и препрочитам тази разтърсваща интимна лирика, и се питам - как се раждат толкова сино въздействащи редове, като вик от дълбините на душата. Редове изтръгнали се от дъното на кладенеца на Страданието. И затова звучащи толкова искрено и истински.
    Поклон!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...