9 дек. 2025 г., 22:32

Заявка за среша

58 2 2

Благодаря за танца мистичен

стоплил ръката ми в твоята длан

душата ми сгушена в танца несигурен

докосва със обич твойта душа

Какво си говорят те двете не зная

може би тихо прехвърчат искри

може и друго

спомнят си сигурно

за минали свои мечти

 

Танцът почти е на свършване

ръката остава във теб като

спомен

че съшествува, че е реалност; че има

Човек

 

Ритамът бавно обрулва душата ми

ше се видим ли някога незнайно кога

може би някога

може би някъде

може би в друг век,,

но не и,,,

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Друмева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментаа, сърчицето и най вече за вниманието, Младене,Нека е светло в и около теб, Компютъра ми е с клавиатура на латински език и ми е трудно да намирам еквивалента на буквите в българската азбука,но съм благодарна за отделеното време към мен,Благодаря от сърце
  • Благодаря за танца мистичен
    стоплил ръката ми в твоята длан
    душата ми сгушена в танца несигурен
    докосва със обич твойта душа
    ...
    Танцът почти е на свършване
    ръката остава във теб като
    спомен
    ...
    Ритъмът бавно обрулва душата ми
    ше се видим ли някога незнайно кога"

    Чета и препрочитам тази разтърсваща интимна лирика, и се питам - как се раждат толкова сино въздействащи редове, като вик от дълбините на душата. Редове изтръгнали се от дъното на кладенеца на Страданието. И затова звучащи толкова искрено и истински.
    Поклон!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....