Заявка за среша
Благодаря за танца мистичен
стоплил ръката ми в твоята длан
душата ми сгушена в танца несигурен
докосва със обич твойта душа
Какво си говорят те двете не зная
може би тихо прехвърчат искри
може и друго
спомнят си сигурно
за минали свои мечти
Танцът почти е на свършване
ръката остава във теб като
спомен
че съшествува, че е реалност; че има
Човек
Ритамът бавно обрулва душата ми
ше се видим ли някога незнайно кога
може би някога
може би някъде
може би в друг век,,
но не и,,,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ