Зазидана душа
Заложница те сврях под чужда стряха,
завързана с въже вместо каиш.
На младост те изтръгнах, сиромаха,
на старини - до костите болиш.
Заложница за обич те зазидах,
градежа ми вовеки да споиш,
и бримчица по бримка те разпридах,
а ти все непокътната стоиш.
От вярата насукала живеца,
предателствата смогна да простиш.
Дъха си приютила на Твореца,
и разпната - под раните блестиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светличка Todos los derechos reservados
