17.08.2022 г., 11:42 ч.
Зазидана душа
Заложница те сврях под чужда стряха,
завързана с въже вместо каиш.
На младост те изтръгнах, сиромаха,
на старини - до костите болиш.
Заложница за обич те зазидах,
градежа ми вовеки да споиш,
и бримчица по бримка те разпридах,
а ти все непокътната стоиш.
От вярата насукала живеца,
предателствата смогна да простиш.
Дъха си приютила на Твореца,
и разпната - под раните блестиш.
© Светличка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Кате! Пожелавам ти вдъхновение! 🍀
-
Красива творба! Поздравления и успех!
-
Чуждата стряха свой дом не става, а когато зазидаш под нея душата си от любов, е още по-трудно, Иржи. Само Бог й е светлинката. 💕
-
Желая ти успех, Светле!
-
Благодаря ви, неповторими момичета!💖 Успех и на вас!
-
Успех, Светеща буболечице!
-
Много е хубаво! Успех!
-
Хубаво е... Пожелавам ти успех в това предизвикателство
-
Благодаря ви за топлината, успех на участниците! ⚘
-
Много хубаво.
-
Хареса ми -
"Дъха си приютила на Твореца,
и разпната - под раните блестиш" -
Не ми се иска да усещаш душата си зазидана, дано това се отнася само за лирическия ти герой, Светличка! Поставих в любими, поантата също много ми хареса! Успех ти желая, скъпа!
-
Много, много хубаво стихотворение, пожелавам ти успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
