svetlitschka (СК)
532 4724
17.08.2022 г., 11:42 ч.

Зазидана душа 

  Поезия
521 7 13

Заложница те сврях под чужда стряха,
завързана с въже вместо каиш.
На младост те изтръгнах, сиромаха,
на старини - до костите болиш.

 

Заложница за обич те зазидах,
градежа ми вовеки да споиш,
и бримчица по бримка те разпридах, 
а ти все непокътната стоиш.

 

От вярата насукала живеца,
предателствата смогна да простиш.
Дъха си приютила на Твореца,
и разпната - под раните блестиш.

© СК Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Това, което душата премълчава »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Кате! Пожелавам ти вдъхновение! 🍀
  • Красива творба! Поздравления и успех!
  • Чуждата стряха свой дом не става, а когато зазидаш под нея душата си от любов, е още по-трудно, Иржи. Само Бог й е светлинката. 💕
  • Желая ти успех, Светле!
  • Благодаря ви, неповторими момичета!💖 Успех и на вас!
  • Успех, Светеща буболечице!
  • Много е хубаво! Успех!
  • Хубаво е... Пожелавам ти успех в това предизвикателство
  • Благодаря ви за топлината, успех на участниците! ⚘
  • Много хубаво.
  • Хареса ми -
    "Дъха си приютила на Твореца,
    и разпната - под раните блестиш"
  • Не ми се иска да усещаш душата си зазидана, дано това се отнася само за лирическия ти герой, Светличка! Поставих в любими, поантата също много ми хареса! Успех ти желая, скъпа!
  • Много, много хубаво стихотворение, пожелавам ти успех!
Предложения
: ??:??