Зазидана, отключи ме...
Около сърцето си направих аз стена.
Не може нищо да я разруши.
Едно, докосването нежно на ръка,
гранита й ще може да строши.
Душата ми е скрита зад тъмничен зид
и с катинар са всичките врати.
За тях до днес ключа не бе открит,
единствения притежаваш ти.
Около сърцето си направих аз стена.
Ти знаеше, когато ме поиска.
Не знаеше, обаче, че ключа
в сълзите на очите ти се плиска.
Душата ми зазидана е в лед,
който огън даже няма да стопи,
единствено зеленото на твоя поглед
зида успява бавно да руши.
Сама издигнах своята стена,
сама поисках вечна да остане,
но нежната ти, мъничка ръка
спаси ме от ужасното изгнание.
Около сърцето ми издигаше се зид,
душата ми бе в ледени окови.
За да ги няма, за да съм щастлива днес,
за всичко- ти "мъниче" си виновно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ива Милорадова Todos los derechos reservados
