Rali23 (Ралица)
31 523
8 mar 2014, 11:20

Зазидани вопли 

  Poesía » Filosófica
557 0 4

Стоя и те гледам, безмълвно стаила

прозрения страшни за твоята същност -

пронизваш ме с думи претрупано силни,

душата прикривайки в лъската външност.

 

Харесваш ли своя греой недописан?

Навярно в роман не от тебе започнат.

Все още ли търсиш да бъдеш единствен

и пример за другите вечно посочван?

 

Другар ли е егото ти на победител,

делейки раята на важни и низши?

Животът ли всъщност е твоят учител,

или протоколът с клишета комични.

 

Боиш ли се вечер, когато в дома ти

на прага те среща онази самотност,

с която споделяш по-късно съня си -

единствена вярна до непреходност?

 

А с чашата вино, препълнена с болка,

споделяш ли колко отчаяно дишат

мечтите в свят на хронична тревога,

че утре ще бъдеш напълно излишен?

 

Сълзите ти капят ли тихичко в нея,

насищат ли виното с тежка горчилка?

"Геройски загинал, докато живее" -

бродират ти надпис под тъжна бесилка.

 

Да плачеш пред други навярно не смееш -

облян ли си в сълзи, на слабост миришеш!

Усмихнат върви със зазидани вопли,

безсмислено смел, но страхлив да обичаш.


 

© Ралица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Даваш ми тема и ме провокираш да намеря време за ново есе ! Не знам , стила ти е много интересен, не си оня тип метафорична поетеса, земна си и задаваш онези въпроси,които биха ударили като с чук по егото на много хора..продължавай Пиши по- често !
  • Мерси на всички за вниманието, извинявам се за шрифта,забелязах го твърде късно !
  • Честит празник ! Както винаги провокативно...
  • Прекрасно! Харесах много!
Propuestas
: ??:??