Зазидани вопли
Стоя и те гледам, безмълвно стаила
прозрения страшни за твоята същност -
пронизваш ме с думи претрупано силни,
душата прикривайки в лъската външност.
Харесваш ли своя греой недописан?
Навярно в роман не от тебе започнат.
Все още ли търсиш да бъдеш единствен
и пример за другите вечно посочван?
Другар ли е егото ти на победител,
делейки раята на важни и низши?
Животът ли всъщност е твоят учител,
или протоколът с клишета комични.
Боиш ли се вечер, когато в дома ти
на прага те среща онази самотност,
с която споделяш по-късно съня си -
единствена вярна до непреходност?
А с чашата вино, препълнена с болка,
споделяш ли колко отчаяно дишат
мечтите в свят на хронична тревога,
че утре ще бъдеш напълно излишен?
Сълзите ти капят ли тихичко в нея,
насищат ли виното с тежка горчилка?
"Геройски загинал, докато живее" -
бродират ти надпис под тъжна бесилка.
Да плачеш пред други навярно не смееш -
облян ли си в сълзи, на слабост миришеш!
Усмихнат върви със зазидани вопли,
безсмислено смел, но страхлив да обичаш.
© Ралица All rights reserved.
Пиши по- често !
