Зазидано сърце
***
В нощта безследно се изгуби –
столетни кошери разбуни...
Със лед зазида ми сърцето,
от мрачен змей е то превзето.
Изтля денят ми нечестив...
Поисках страстно да си жив:
намерил пристан свой свещен,
от свята обич озарен.
До теб не ще да крача – зная...
Със плът притихнала накрая,
смирена вече съм – прости ми!
Кармично бремето тежи ми...
© Плами Todos los derechos reservados