Зазимяване

Зимата полага бяла постеля върху изстиналата земя - 

меко, тихо и нежно... като след любовна вечер!

Ляга спокойно и се приготвя за заслужена и дълга дрямка.

Приглушеност, мъгла и искряща белота... отдалеченост... далечност...

Като в черупка, сам, гледам през сферичен екран този спектакъл –

танцуващи, играещи, падащи с крехка лекота малки, но все пак ледено парещи,

снежинки – прекрасно е – чувствам се космически, като в песен на Флойд!

Изумен съм от всеобхватността и чудатата човешка неприязън, с която се према това неповторимо природно явление - снеговалежът.

Гледайки този все повтарящ се романс си мисля...

Искам да споделя този и още хиляди моменти с Теб.

Бих могъл само заради тях с теб да бъда и с теб да посрещам

всички други цветове на живота... ти беше за мен вс....

Твърде късно го осъзнах, а назад път, уви, няма.

Затова вървя и пробивам пъртина и се моля до друг сезон,

до друг Човек, като теб истиска, да достигна.

Прости ми!

Може някой ден в бурята самички да се засечем,

и прегърнати, 

от студ заедно

... красиво...

да умрем!