Зазимяване
Зимата полага бяла постеля върху изстиналата земя -
меко, тихо и нежно... като след любовна вечер!
Ляга спокойно и се приготвя за заслужена и дълга дрямка.
Приглушеност, мъгла и искряща белота... отдалеченост... далечност...
Като в черупка, сам, гледам през сферичен екран този спектакъл –
танцуващи, играещи, падащи с крехка лекота малки, но все пак ледено парещи,
снежинки – прекрасно е – чувствам се космически, като в песен на Флойд!
Изумен съм от всеобхватността и чудатата човешка неприязън, с която се према това неповторимо природно явление - снеговалежът.
Гледайки този все повтарящ се романс си мисля...
Искам да споделя този и още хиляди моменти с Теб.
Бих могъл само заради тях с теб да бъда и с теб да посрещам ...