Здрач зад стъклото
Здрач зад стъклото
( Последна любов)
Това ми е последната любов,
натрошеното стъкло слепила,
изплюла самотата с апостроф,
към лъчът снагата си извила.
Отпивай бавно от тази чаша,
с аромат на семейство и на дом,
ах, колко близо шепне здрача,
със накъсан и нечовешки стон.
Той е изолиран зад стъклото,
любовта е крехка бариера
знам, че ще се справи днес защото
още помни самотата вчера.
Живка Иванова
11.10.2025
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живка Иванова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
