Здрач зад стъклото
Здрач зад стъклото
( Последна любов)
Това ми е последната любов,
натрошеното стъкло слепила,
изплюла самотата с апостроф,
към лъчът снагата си извила.
Отпивай бавно от тази чаша,
с аромат на семейство и на дом,
ах, колко близо шепне здрача,
със накъсан и нечовешки стон.
Той е изолиран зад стъклото,
любовта е крехка бариера
знам, че ще се справи днес защото
още помни самотата вчера.
Живка Иванова
11.10.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
