Здрач
Когато погледнеш в замая морето,
когато погалят те топли лъчи,
когато луната огрее в небето,
когато притвориш унесен очи,
когато листата поемат надолу,
когато земята потъне във мрак,
когато снежинките кацат по ствола,
когато дъждът се превърне във сняг,
когато умората мен ме прегърне,
когато Животът остави следа,
когато косата се в бяла превърне,
когато пожарът е станал искра…
Ще мисля за теб и ще плача
със сухи, безцветни сълзи.
Ще тръгна аз бавно към здрача
на нашите минали дни.
( На Н.)
когато погалят те топли лъчи,
когато луната огрее в небето,
когато притвориш унесен очи,
когато листата поемат надолу,
когато земята потъне във мрак,
когато снежинките кацат по ствола,
когато дъждът се превърне във сняг,
когато умората мен ме прегърне,
когато Животът остави следа,
когато косата се в бяла превърне,
когато пожарът е станал искра…
Ще мисля за теб и ще плача
със сухи, безцветни сълзи.
Ще тръгна аз бавно към здрача
на нашите минали дни.
( На Н.)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евето Todos los derechos reservados
