26 jun 2012, 23:53

Здрач

Poesía » Del paisaje

941 0 4

Здрач

В пътеки огнени потъва слънцето

зад стихналия черен хълм.

Далече нейде тихичко отеква

самотен, глух, камбанен звън.

И лумват факли - ярки и пламтящи

в смълчаното в очакване небе.

Замира и затихва всеки шум

в изпепеленото, посърнало поле.

Последни огнени камшици

браздят нощта, загърната

със звезден фин сатен.

Със вик към залеза полита птица,

за да изпрати

поредния отмиращ, зноен ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aranika (Мария Петрова)

Благодаря, Магинка!

2012-06-28T18:42:14+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Залез е. Много сполучливо описан!
Поздравления!

2012-06-28T15:34:39+03:00
aranika (Мария Петрова)

Благодаря, kampanula! Права сте! Може би по-доброто заглавие би било "Залез"!

2012-06-27T07:11:50+03:00
kampanula (Татяна)

Мария, здрач или залез? Представях се много пълно картината на залеза.
В красотата му умира денят. Интересно е как пресукваш красотата на заревото с тъгата по отминалия ден! Имаш излишни запетайки.

2012-06-27T00:56:59+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0