26 jun 2012, 23:53

Здрач

Poesía » Del paisaje

938 0 4

Здрач

В пътеки огнени потъва слънцето

зад стихналия черен хълм.

Далече нейде тихичко отеква

самотен, глух, камбанен звън.

И лумват факли - ярки и пламтящи

в смълчаното в очакване небе.

Замира и затихва всеки шум

в изпепеленото, посърнало поле.

Последни огнени камшици

браздят нощта, загърната

със звезден фин сатен.

Със вик към залеза полита птица,

за да изпрати

поредния отмиращ, зноен ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aranika (Мария Петрова)

Благодаря, Магинка!

2012-06-28T18:42:14+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Залез е. Много сполучливо описан!
Поздравления!

2012-06-28T15:34:39+03:00
aranika (Мария Петрова)

Благодаря, kampanula! Права сте! Може би по-доброто заглавие би било "Залез"!

2012-06-27T07:11:50+03:00
kampanula (Татяна)

Мария, здрач или залез? Представях се много пълно картината на залеза.
В красотата му умира денят. Интересно е как пресукваш красотата на заревото с тъгата по отминалия ден! Имаш излишни запетайки.

2012-06-27T00:56:59+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0