Здрач

26 jun 2012, 23:53

Poesía » Del paisaje

594 0 4

Здрач

В пътеки огнени потъва слънцето

зад стихналия черен хълм.

Далече нейде тихичко отеква

самотен, глух, камбанен звън.

И лумват факли - ярки и пламтящи

в смълчаното в очакване небе.

Замира и затихва всеки шум

в изпепеленото, посърнало поле.

Последни огнени камшици

браздят нощта, загърната

със звезден фин сатен.

Със вик към залеза полита птица,

за да изпрати

поредния отмиращ, зноен ден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aranika (Мария Петрова)

2012-06-28T18:42:14+03:00

Благодаря, Магинка!
Магинка (Магдалена Рашева)

2012-06-28T15:34:39+03:00

Залез е. Много сполучливо описан!
Поздравления!
aranika (Мария Петрова)

2012-06-27T07:11:50+03:00

Благодаря, kampanula! Права сте! Може би по-доброто заглавие би било "Залез"!
kampanula (Татяна)

2012-06-27T00:56:59+03:00

Мария, здрач или залез? Представях се много пълно картината на залеза.
В красотата му умира денят. Интересно е как пресукваш красотата на заревото с тъгата по отминалия ден! Имаш излишни запетайки.