Здрач
Здрач
В пътеки огнени потъва слънцето
зад стихналия черен хълм.
Далече нейде тихичко отеква
самотен, глух, камбанен звън.
И лумват факли - ярки и пламтящи
в смълчаното в очакване небе.
Замира и затихва всеки шум
в изпепеленото, посърнало поле.
Последни огнени камшици
браздят нощта, загърната
със звезден фин сатен.
Със вик към залеза полита птица,
за да изпрати
поредния отмиращ, зноен ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Петрова Все права защищены
