Здрач
Здрач
В пътеки огнени потъва слънцето
зад стихналия черен хълм.
Далече нейде тихичко отеква
самотен, глух, камбанен звън.
И лумват факли - ярки и пламтящи
в смълчаното в очакване небе.
Замира и затихва всеки шум
в изпепеленото, посърнало поле.
Последни огнени камшици
браздят нощта, загърната
със звезден фин сатен.
Със вик към залеза полита птица,
за да изпрати
поредния отмиращ, зноен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Петрова Всички права запазени
