Сутрешния сън отне ми,
нощем пък не мога да заспя.
Чакам те и в буря, и в мъгла.
Дойде ли?
Здравей, любов!
Свободна, непорочна, жива
е душата ми щом съм с теб.
Всяка рана храбро излекува,
разтопи преградите от лед.
Здравей, любов!
И сега вълнува ме всяко цвете,
всяко стръкче поникнала трева.
Всеки нов ден, нова песен,
вълнува ме новата зора.
Здравей, любов!
Ще те чакам и днес, и утре.
Ще те чакам докато умра.
А после ще те обичам отново,
ще шепна прозаичните слова:
Дойде ли?
Здравей, любов!
© Линче Линчее Todos los derechos reservados