Сутрешния сън отне ми,

нощем пък не мога да заспя.

Чакам те и в буря, и в мъгла.

Дойде ли?

Здравей, любов!

Свободна, непорочна, жива

е душата ми щом съм с теб.

Всяка рана храбро излекува,

разтопи преградите от лед.

Здравей, любов!

И сега вълнува ме всяко цвете,

всяко стръкче поникнала трева.

Всеки нов ден, нова песен,

вълнува ме новата зора.

Здравей, любов!

Ще те чакам и днес, и утре.

Ще те чакам докато умра.

А после ще те обичам отново,

ще шепна прозаичните слова:

Дойде ли?

Здравей, любов!