23 abr 2013, 19:05  

Здравей, приятелю забравен...

  Poesía
693 1 1

След всяка болка, нова личност си обличах.

С надеждата, веднъж на някого да се харесам.

Погребвах старата - не я събличах,

понеже тя на никого не беше интересна.

 

Не палех свещи, нито гроб копаех,

не страдах никога за предното си аз.

За щастие със новото мечтаех,

за нова обич с нови сили, с нова страст.

 

И тъй, във пробната минава ми живота,

все друг човек опитвам се да бъда,

но днес поемам пътя към Голгота

и сам сега на смърт ще се осъдя.

 

Затуй, прости сърце, за раните безбройни.

Очи, за сълзите и вие ми простете,

за нощите безсънни, неспокойни,

последната ми "нова" личност приемете.

 

Не искам повече да съм обичан

или пък аз на някого любов да дам...

Най-първото си "Аз" сега обличам

и край! Ще ми е хубаво и сам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлин Парушев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...